Доклад
Автор: Диана Димитрова
Фондация “Децата на бъдещето” – ЦКОПППП
Prenatal preparation – a stage of the responsible parenthood
Prenatal preparation of the pregnant woman is a system of knowledge, skills and an attitude of mind towards the stages of the pregnancy, the childbirth and the bringing up a child.
This process of preparation is addressed not only to the pregnant woman and her partner, but also to her family, her social circle and to the midst she lives and works in. It is accomplished through education and upbringing.
Пренаталната подготовка на бременната жена е система от знания, умения и нагласи към етапите на бременността, раждането и отглеждане на детето. Тази подготовка е адресирана не само към бременната жена и нейният партньор, но и към нейното семейство, социалното й обкръжение и средата в коята живее и работи. Тя се реализира чрез обучение и възпитание. Според определението на Френската национална асоциация по пренатално образование (ANER), ПРЕНАТАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ е обобщено понятие „което описва организираното, системно и целенасочено въздействие върху пренаталната общност „майка-дете” и има за цел раждането на физически и психически здраво дете, готово да развие нови и адаптивни връзки с външния свят.” Пренаталното възпитание се осъществява чрез майката в естествения процес на бременността. То не е подчинено на догматични правила, а е естествено вписано в начина на живот на бъдещата майка и нейното обкръжение.
Днес във всички развити страни има центрове за предродилна подготовка, които предлагат медицинско, юридическо и психологическо обслужване на бременната жена и нейното семейство. В по-голямата си част тези услуги се финансират от държавни и общински бюджети, а страни с развита и добре функционираща здравна система – пренаталните центрове са част от пакета здравни услуги предоставяни на всички здравно осигурени и неосигурени бременни жени.
Пренаталното възпитание стана възможно след като през 70-те години на XX-ти век бе доказано, че бебето в утробата чува, усеща и дори „вижда”. Използвайки новото поколение медицинска технология, която се появи в края на 1960 -те и началото на 70 –те, изследователи най-накрая имаха възможността да изучават детето в неговото естествено състояние. Това, което те откриха представлява драматично нова и различна картина на феталния живот. Вече се знае, че нероденото дете е едно съзнателно, реагиращо човешко същество, което след шестия месец води активен емоционален живот. Плодът може да вижда, да чува, да усеща, да има вкус и, на примитивно ниво, дори да учи in utero /в матката – преди раждането/. И най-важното – той може да чувства.
Естествена последица от това откритие е, че онова, което детето чувства и възприема започва да оформя неговите отношения и очаквания за самото себе си. Дали се възприема и, оттук дали ще действа като щастлива или тъжна, агресивна или смирена, уверена или обзета от безпокойство личност зависи отчасти от посланията, които то получава за себе си в матката. Главният източник на тези формиращи послания е майката на детето. Хроничното безпокойство или противоречивите чувства и двойнственото отношение към майчинството могат да оставят дълбок белег върху личността на нероденото дете. От друга страна, такива живото-усилващи емоции като радост, въодушевление и надежда могат да допринесат значително за емоционалното развитие на здраво дете.
През 1995 година в Сан Франциско (САЩ) на конгреса на Асоциацията по пренатална психология и здраве, доктор Дейвид Чембърлейн за първи път докладва случай, който доказва наличието на съзнание у нероденото дете. Сонда с прикрепена към нея камера била въведена в матката за вземане на проба от околоплодната течност. Видеозаписът показал, че когато сондата била въведена в утробата детето се обърнало към нея и я отблъснало с ръчички. Лекарите помислили, че има някакво наслояване на образи или случайно действие и повторили опита. Бебето отново я отблъснало. Доктор Дейвид Чембърлейн след дългогодишни наблюдения застъпва мнението, че детето в утробата е осъзнаващ субект и че поведението, което е сформирано в утробата, вероятно ще бъде пренесено в целия живот на индивида.
Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години доказаха, че пренаталният опит се съхранява в клетъчната памет на индивида и се отразява на целия последващ съзнателен живот. Повечето хора погрешно смятат, че плодът няма никакво съзнание и рядко гледат на него като на човешко същество. Знанията за пренаталното развитие на плода, за влиянията, които той изпитва и начините чрез които можем да го стимулираме от много години са обект на изследване в световната наука. Човешката личност не е само продукт на генетична репродукция и социални влияния. Голяма част от онова, което наричаме личност всъщност се формира още през деветте месеца на вътреутробното развитие. И участие в това взема не само майката със своя начин на живот, но и обкръжението около нея. Новите изследвания се фокусират все повече и върху чувствата на бащата. Доскоро неговите емоции бяха пренебрегвани. Доказа се, че това, което чувства мъжът по отношение на своята жена и нероденото дете е един от най-важните фактори за успешния изход на бременността. Съществува хипотеза, че в първите седмици, може би дори часове след зачеването, оплоденото яйце притежава достатъчно самосъзнание за да почувства отхвърлянето и достатъчно воля да действа.
Несъзнателния спомен за майчиното сърцебиене в матката изглежда обяснява защо бебетата се успокояват, когато биват държани към гърдите на някого или когато биват приспивани от постоянното тиктакане на часовник, и защо възрастни хора в оживен офис рядко се разконцентрират от ритмичното тракане на пишещите машини или от постоянното бръмчене на климатика. Д-р Алберт Лили доказва, че това обяснява защо повечето хора, когато бъдат накарани да настроят метроном на определено темпо, което им харесва, те обикновено избират честота в рамките на петдесет до деветдесет удара в минута – приблизително същата като ритъма на човешкото сърце.
Д-р Доминик Пурпура, редактор на високо уважаваното списание Изследване на мозъка, професор в Медицински Колеж „Албърт Айнщайн” и ръководител на изследователския отдел върху мозъка на Националния Здравен Институт в САЩ, определя началото на съзнанието между двадесет и осмата и тридесет и втората седмица от началото на бременността. В този момент, отбелязва той, нервните връзки са също толкова развити, колкото тези на новородено. Това е важно, тъй като съобщенията се разпространяват в мозъка и посредством тези вериги от мозъка към различни части на тялото. Почти по същото време, мозъчната кора е достатъчно развита за да поддържа съзнанието. А кората е най-висшата, най-сложната част от мозъка – най-забележимо човешката част. Тя е това, което използваме за да мислим, да чувстваме и запомняме. Нероденото дете е изумително издръжливо същество, което ако се наложи, може дори да разшири значението на една малка емоция. Но то не може да изгради връзка само. Ако неговата майка се затвори емоционално, то е в затруднение. Стотици проучвания са документирали, че неродените бебета ритат, когато се чувстват неудобно, когато са изплашени, разтревожени или объркани. Напоследък изследователи откриха, че майката също общува поведенчески със своето неродено дете по определени специфични начини. Един от най-разпространените е чрез галене на корема. Бе открито, че този жест на успокояване е почти универсален при бременни жени.
Пренаталната подготовка на бъдещата майка трябва да включва освен знания за развитие на бебето и знания за факторите от средата, които биха могли да му навредят. Пушенето, прекомерното пиене, вземането на наркотици и преяждането или неправилното хранене също се определят като форми на майчина физиологична комуникация. Вредните изменения, които тези вещества могат да причинят в околната среда на нероденото могат да го направят страхливо. Алкохолът може да осакати, дори да убие детето. Знанието за вредите от него датира от времето на гърците и римляните които забелязали, че майки, които пиели много, раждали по-голям процент уродливи и болни деца.
Алкохолът е опасна клетъчна отрова, а ако се консумира през първите няколко седмици след зачеването или по време на бременността може да доведе до вродени аномалии, които са известни с термините „фетален алкохолен синдром” и „фетален алкохолен ефект”. Едно изследване на американски учени (Astley, Clarren, Samson, 1992) доказа, че даже такава малка доза като 60 мл.алкохол дневно приемана по време на бременност може да доведе до лицеви деформации на плода. А ирландски учени (Nugent,Mazon 1995) защитиха тезата, че приемът дори само на 3 чаши вино или бира седмично повишава риска от раждане на деца с отклонения.
Цигарите са друга голяма заплаха за нероденото. Пушенето намалява количеството на наличния в майчината кръв кислород и, без адекватен приток на кислород, растежът на феталната тъкан може да се забави. Проучванията показват, че бебета родени от майки, които пушат четиридесет или повече цигари на ден са по-дребни и в по-лошо физическо състояние, отколкото тези на непушачки. Понеже е изключително разпространено и легално, на тютюнопушенето се приписва сравнително по-малка вреда за нероденото дете, отколкото на наркотиците и алкохола. А никотинът предизвиква свиване на плацентарните съдове и води до намаляване на снабдяването на плода с кислород и хранителни вещества. Освен това се затрудняват и обменните процеси на плацентарната тъкан и тя не може да „изхвърля” отработените шлаки от детския организъм. Така постоянната хипоксия води до увреждане на мозъчната тъкан на нероденото дете. Често децата на пушачките се раждат с ниско тегло, трудно наддават, често боледуват, а в училище имат сериозни затруднения и показват много по-ниска успеваемост от децата на непушещите бременни. В ранните срокове на бременността при страстните пушачки има 50% по-голяма вероятност тя да завърши със спонтанен аборт. На седемгодишна възраст, децата на майки пушачки са склонни да имат повече проблеми с научаването да четат и по-висок процент психологически разстройства, отколкото други младежи. Съществуват също нарастващи доказателства, че пушенето от страна на бащата може да повлияе на феталното развитие. Западногермански изследователи наскоро откриха, че неродените деца на пушещи мъже имат подчертано по-висок процент пренатална смъртност, отколкото бебетата на мъже непушачи.
В центровете за пренатална подготовка би трябвало да се оказва ефективна помощ и подкрепа на пушещите родители в името на техните здрави деца.
Няма разумен човек, който да не споделя мнението, че приемът на дрога е опасен за човешкото здраве и особено за майчиното. Влиянието на наркотиците върху плода са много добре проучен феномен през последните години. Най-новите данни (2007) говорят, че децата на майки, които по време на бременността са пушили марихуана са изключително раздразнителни, плачат по-често и безпричинно, спят много по-малко и развиват т.н. абстинентен синдром, който се наблюдава при хора, които остават без дрога за по-дълъг период от време: плачат дълго и силно, повръщат, имат проблеми с терморегулацията (често треперят). В детска възраст при тях се срещат по-често поведенчески разстройства: бягства от къщи и скитничество, сбивания, употреба на алкохол и наркотици. Много деца, чиито майки са приемали кокаин имат координационни смущения, по-рядко се усмихват, дори на 4-6 годишна възраст могат да изпадат в тежки депресивни състояния, имат проблеми с концентрацията на вниманието и координацията.
Борбата с наркотиците не е лесна. Но всяка жена, която иска да стане майка би трябвало да се пребори със своята зависимост и да осигури на своето бъдещо дете равен шанс за здраве и щастие.
Отговорното родилство е феномен, който включва в себе си морално-етични, здравно-профилактични и обществено-социални параметри.
Начинът на живот на бременната жена, подкрепата която получава от своите близки, признанието което й отдава обществото са елементи на подготовката й за бъдещо отговорно родителство.
В тази подготовка трябва да бъдат впрегнати всички човешки, финансови и институционални ресурси до които бъдещите родители трябва да имат свободен достъп.
Защото няма нищо по-важно от здравето и бъдещето на нашите деца.