Събитието бе проведено в центъра на Фондация “Духован център Слънце”, м-ст Евксиновград, която е партнираща организация по проекта “Предизвикателства и потребности на новите генерации – индигови деца. Социална подкрепа и здравословен начин на живот”, Проектът е финансиран от Дирекция “Младежки дейности и спорт” към Община Варна.

Проектът ще бъде от основно значение за родителите на деца с различни потребности, но също така е ориентиран и към социалната среда на децата: семейството, възпитателите, учители и останалата част от обществото. Децата със специфични различия от своите връстници често са отхвърлени и неразбрани от обкръжението си, родителите се чувстват пренатоварени и безсилни да се справят с поставените им предизвикателства, а възпитателите поставени пред непредсказуеми затруднения в своята работа с тях. Проектът ще даде необходимата основа на родителите и възпитателите да се ориентират в проблемите на децата и да имат адекватен подход за отговор на техните потребности. Родителите на деца с дефицити първо ще повишат информираността си относно проявите на абнормно поведение, ще се научат да разпознават спецификата и особеностите на дефицитите, с които се проявява различието на децата им от останалите в групата от връстници. Друг принос за родителите ще е повишаване на тяхната мотивация за изпълнение на родителския си дълг и повишаване на родителския им капацитет, да придобият сила и устойчивост да разбират и подпомагат адекватно децата си. Сформирането на родителски групи за взаимопомощ и психосоциална подкрепа ще мултиплицират ефекта от работата по проекта и ще придадат устойчивост на резултатите. Социалната адаптация на тези деца, чрез нужното разбиране от страна на най-близките им, ще стане много по-бързо и безболезнено за децата. Те ще придобият социални умения, ще се намалят антисоциалните прояви в по-голяма възраст.

Целите на проекта са:

- Подкрепа на родители в неравностойно положение: многодетни семейства, самотни родители, социално слаби семейства, които не могат да отделят средства за заплащане на скъпа терапия, чрез която да преодолеят дефицитното поведение на децата си.
- Разпознаване на предикатори за наличие на блокажи, нарушения, отклонения и болестни състояния и предотвратяване на евентуално последващо дефицитно поведение.
- Повишаване информираността на родители относно проявите на абнормно поведение в ранна детска възраст (т.е. родителите да разпознават определената специфика и особености на дефицитите, с които се проявяват различията на децата им в групата от връстници).
- Осигуряване на подкрепа, съобразно потребностите на “различните” деца чрез включване в неформална група от родители на деца със сходни специални образователни потребности (СОП) за обмяна на опит и подкрепа при обгрижването, отглеждането и възпитанието им; чрез консултиране и обучение на родители, педегогически и медицински персонал за  придобиване социални умения за по-адекватен отговор на нуждите на тези деца, които често остават извън обхвата на навременното консултиране от страна на специалистите, с цел превантивното преодоляване на отклонието преди да стигне до разстройство или болестно състояние и прилагането на “тежко” медикаментозно лечение.

http://novoto-dete.org/

Резюме на проекта:

Регистрирането на промяната в новите генерации деца започва през ’70-те години на XXв. и е наречена с работен термин “Децата Индиго”. В много страни вече са налице специални правителствени програми за  изследване способностите и поведението на такива деца. Предприемат се и конкретни действия за пренастройване на образователните системи към потребностите на новите деца и младежи. В планетарен мащаб тече процес на смяна на парадигмите /здравна, образователна, социална, личностна и т.н./ двигател, на който са предизвикателствата, пред които ни изправят новите поколения с различността, ценността и уникалността на всеки детски живот. По световна статистика промяната в родените след 2000г., в страните с  високо развити компютърни технологии, е 100%.

Резюме на проекта

Различни специализирани проучвания и наблюдения сочат, че се увеличава непрекъснато броят на децата,  които в ранна възраст проявяват проблеми в ученето, развитието, дефицитно поведение /авто и ауто агресия, хиперактивност, хипоактивност и др./, сензомоторни дисфункции , лекарствена и компютърна зависимости.

От друга страна родителите не разполагат със систематична и лесно достъпна информация за значението на правилното сензомоторно развитие. Това води до по-сериозни нарушения и дефицити в училищна възраст. Поради динамичните условия на живот родителите изпускат проблема в малка възраст и не са подготвени за справяне с него, което повлиява на ефективните възможности за превенция и корекция.

Проектът е ориентиран към родителите на деца до 10 год. за разпознаване на предикатори за наличие на блокажи, последващо дефицитно поведение и СОП /специални образователни потребности/; популяризиране на ефективни практики чрез изготвяне на обучителен комплект: филм за терапия у дома и помагало към него.

Дейностите включват групови и индивидуални обучения и консултации на родители.

Целите, кото са заложени в него са:

- Регистриране и информиране за качествените характеристики на новите поколения – свръхчувствителност, нетърпимост към авторитети, затруднена идентификация със социалната среда и действителността и множеството рискови фактори, на които новите поколения са изложени.

- Научно обоснована, селектирана и достъпна информация да достигне до възможно най-голям брой от целевата група на проекта – млади родители /и други/, върху които би оказала влияние, чрез използване на възможностите на всички канали за разпространението.
запознаване с иновативни практики и подходи във възпитанието, за осигуряване на социална подкрепа /най-вече в семейството/ и аспекти на условията за здравословен начин на живот на новите поколения.

Целите на проекта са:
Информираност - Предоставяне на изпреварваща информация за методи и техники за разпознаване от родителите на дефицитно поведение при децата до 10 годишна възраст.

Превенция - Алармиране на родителската общност за проблемите при  нарушенията в сензорната интеграция и последствията водещи до различни нарушения в развитието и поведението.

Терапия /в къщи/ - Популяризиране на различни ефективни практики за справяне със сензорно интегративната дисфункция чрез създаване на достъпен пректико-приложен материал: обучителен филм и помагало към него за родители.

Като последна част от проекта ще бъде организирана фотоизложба. 

На видими места по различни маршрури бяха закачени табели, отправящи апел към посетителите на парк “Златни Пясъци” и “Аладжа Манастир” за незамърсяване с отпадъци.

Маркирането и почистването на Синия маршрут бяха третата стъпка от проекта “Зелената огърлица на Северното Черномерие”. Предстят още да се реализират четиридневен семинар  в началото на м. Май и фотоизложба в края на същия месец.

Повече за Синия Маршрут:
Той започва от Аладжа манастир по плочирана алея, покрай х. Аладжа, чешма “1300 години България”, х. Корабостроител, чешма “Йордан Минков”, р-т “Горски кът” и завършва до комплекс “Златни пясъци”. Средната продължителност на прехода по този маршрут е 80 мин. Този маршрут тръгва от скалният манастир Аладжа. Продължава към хижа Аладжа. Следва алеята надолу до чешма “1300 г. България” до която има беседка и огнище. От тук се открива гледка към парка и курортния комплекс. Виеща се, пътеката отвежда до характерната за парка лонгозна растителност. Асфалтов път води до х. Корабостроител, в района на която е оформен кът за почивка. От ляво на маршрута се наблюдават култури от дугласка и черен бор. Редуват се габър, дъб, липа и ясен. От лявата страна на пътеката стигаме до чешма “Й. Минков” в района на която можем да се наблюдавабодлив залист (див чемшир). Преди ресторант “Горски кът ” можем да се види скрипка - типичен представител на увивната растителност. Вървейки по алеята успоредно на дола, се стига до курортния комплекс “Златни пясъци” (из сайта на ПП”Златни Пясъци”)

Д-р Христо Христов
Предсерател на Управителиния съвет на Фондация “Децата на бъдещето” - център за креативно обучение по практическа педагогика и приложна психология

Анотация: In the context of the transition occurring in our society, NGOs are gradually acquiring the role of social and education service providers capable of a more flexible and tailored approach in addressing particular issues facing groups and individuals.

В последните десетилетия настъпиха изключително големи промени във всички сфери на живота. Промениха се и условията за отглеждане и възпитание на децата. Наред с всичко останало, все повече се чуват гласове на най-различни хора (а вече и институции), че има разлика между предишните и сегашни поколения деца. Все по-често се появяват неподозирани качества (и дефицити) при новите поколения. Например рядко срещания преди това синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието започна да става работна диагноза на доста лекари, занимаващи се с тези проблеми. Различните състояния като аутизъм, емоционална неутойчивост, нарушения като легастенията, дискалкулията и други подобни дефицити в развитието на детето се поставят с лека ръка като диагнози и освен това се поставят и като “етикети”. Понякога се предписват се на по-буйните и енергични деца “тежки” медикаменти.  Зачестиха и случаите на деца с логопедични и сензомоторни проблеми. Като цяло няма разбиране и информираност на родителите за извършващата се промяна в новите поколения деца и необходимостта от подготовка, за да се отговори на техните потребности.

В последно време се отчита огромна необратима промяна, която не представлява нова политическа, философска или религиозна система. Тя е преди всичко ново съзнание, нов светоглед, способен да съвмести в рамките си най-новите научни достижения, заедно със съхраненото от най-древни времена. Хората, имащи такова съзнание са най-различни по възраст, съзнание и образование. Независимо от положението си в обществото, различния житейски опит, тези хора са свързани чрез своите вътрешни открития и убеждения. Човек трябва да преодолее старите граници, инерцията и страха, за да стигне до богати възможности за избор, свобода и човешка близост  може да стане по-уверен, да се чувства комфортно, като изживява проблемите не като стрес, а като предизвикателство, като шанс за промяна. Хората започват личната си промяна, започват да подлагат на анализ старите общопризнати схващания, гледат по нов начин на собственото си здраве, на работата и отношението с другите. Иля Пригожин (носител на нобеловата награда за 1977 ) казва “намираме се в много въодушевяващ момент от историята, може би повратна точка”, като има пред вид трансформациите не само във физическите науки, но и в обществото – ролята на стреса и “смущенията”, които ще ни изведат до нов по-висш ред.
Смята се, че една рационална обществена структура би могла да създаде хармония чрез система от награди и наказания, които са функции на властта. Това обикновено са политически експерименти, които рано или късно са били осуетявани (например утопиите, национал-социализма, комунизма и др.). през цялата история, всички усилия за трансформация на обществото са започвали с изменение на външната му форма и организация.

Разаличните неправителствени организации отговарят на част от тези характеристики. Най-важната им функция се състои в това, че без да се конфронтират с държавните и общинските структури, могат да работят много по-гъвкаво, като отчитат промените не само в обществото, но и в неговите членове. При НПО не се изискват някакви тежки предварителни планове и програми. Те могат да решават успешно някои от т.нар. “малки” проблеми на обществото, като действат нестандартно, тъй като обединяват усилията на различни специалисти за решаването на един проблем, докато в държавните и общински структури с образование се занимават почти винаги само специалисти в образованието, в здравеопазването и т.н. съответните специалисти.
Нашата НПО “ДЕЦАТА НА БЪДЕЩЕТО” център за креативно обучение по практическа педагогика и приложна психология си е поставила като приоритетна задача да работи за децата. Именно в тази област има огромни възможности. Ние сме насочили нашите усилия към работа с родителите и възпитателите, защото по този начин ефекта може да се мултиплицира.

“Да станеш родител е много лесно, да бъдеш такъв – изключително трудно” – не си спомням чия е тази мисъл, но е изключително вярна и актуална. Никой до сега не ние е учил как да станем добри родители. Най-често сме чували “дядо ти правеше така”, “майка ти казваше онова”, но системни знания в тази област няма. В тази насока институциите имат голям шанс да използват възможностите на НПО и което е най-радостното – вече до правят.

Какво би могло да включва Отговорното родителство?

На първо място - грижи за цялостното (физически, психическо и емоционално) здраве на децата си.
На второ – грижи за възпитанието на децата
На трето, но не и последно – да създаде условия за развитието на способностите и възможностите на новите поколения деца.

Кога родителите трябва да започнат възпитанието на децата си?
“Един млад баща отишъл при мъдрец и попитал: “ Велики мъдрецо, вчера ми се роди син. Кога да започна да го възпитавам?” “Синко, вече си закъснял 1 ден” – бил отговора.”

Ще си позволя са допълня тази мъдрост. Тези родители са закъснели най-малко 9 месеца и 1 ден!
Възпитанието на децата започва с възпитанието на родителите. В съвременното забързано общество родителите най-често нямат възможност да дарят децата си с внимание и любов. На пръв поглед изглежда, че малките деца, особено новородените се нуждаят само от 2 неща – храна и топлина. Ако погледнем от точка само на физическото оцеляване е така. Ако искаме нашето дете да стане пълноценен член на обществото, да може бързо да се адаптира в променящите се ситуации, да намери своето място в живота, то само храната не е достатъчна. Именно тук е мястото на тези НПО, които могат да дадат на родителите поне минимума познания, необходими за пълноценното развитие на децата. Когато дейностите на НПО и обществените (държавни и общински) структури се координират, то постигнатият ефект ще бъде много по-голям.

Време е да сменим парадигмата по отношение на родителството. Парадигма най-общо казано е система на мислене, схема за разбиране и обяснение на определени аспекти от действителността (от гръцки paradeigma - модел, образец). Новата парадигма включва принципи, които винаги са съществували, но същевременно допуска нещата да действат и по друг начин. С по-широката си гледна точка тя трансформира традиционното знание и новите наблюдения, като помирява явните противоречия между тях. Например: традиционното мнение, че децата трябва да бъдат поставяни в проходилки, за да се научат да вървят по-рано, в последно време се отхвърля, защото се пропускат много етапи от развитието на мозъка на детето, които се стимулират от лазенето и пълзенето. Възстановяват се някои стари традиции като спането и люлеенето в люлка, които дълго време бяха отхвърляни (децата спяха в креватчета). Доста от авторитетните среди започнаха спорове относно задължителните имунизации, като опонентите имат различни виждания за ползите и вредите от тях. Наше  виждане е, че на родителите не е оставено място за мнение по този въпрос. 

Въобще, по много въпроси, отнасящи се до собствените им деца, не е помислено за мнението на родителите. Например по въпросите за образованието. Напоследък много се говори за тъй наречените дистанционни методи, за интернет обучение и други. В Калифорния е възможно например родителите (при определени изисквания) сами да бъдат учители на децата си. Не се искат вижданията на родителите, също така и по отношение на учебното натоварване, за необходимостта от подробното изучаване на някои дисциплини и др. Малко се обръща внимание на обездвижването на децата, още от детската градина, за вредите от прекомерното “потапяне” в компютърния свят, за откъсването от природата и т.н.

Каква е нагласата за отговорно родителство?
От проведените проучвания на около 400 ученици от средния курс на 2 Варненски училища, стигнахме до извода, че  във възрастта от 16 до 19 години липсва такава. При студентите и наскоро завършилите висшето образование има нагласа за родителство, но при тях на преден план стои професионалната реализация, създаване на условия за финансова обезпеченост и нормални битови условия за самостоятелен живот. Така у младите двойки възрастта за създаване на деца се измества към по-зрелите години (около и над 30).

Общите изводи са, че дори и да имат нагласа за отговорно родителство, то младите хора не знаят какво да правят. Тук е мястото на държавните институции да решат проблемите, свързани с отглеждането на детето в семейството, както и подкрепа на НПО, занимаващи се с техните проблеми, тъй като специализираните НПО са тези, които стоят най-близо до младите родители, работят в тясна връзка с тях и не издигат институционални прегради в общуването помежду им.