Доклад
Д-р Христо Христов
Предсерател на Управителиния съвет на Фондация “Децата на бъдещето” – център за креативно обучение по практическа педагогика и приложна психология
Анотация: In the context of the transition occurring in our society, NGOs are gradually acquiring the role of social and education service providers capable of a more flexible and tailored approach in addressing particular issues facing groups and individuals.
В последните десетилетия настъпиха изключително големи промени във всички сфери на живота. Промениха се и условията за отглеждане и възпитание на децата. Наред с всичко останало, все повече се чуват гласове на най-различни хора (а вече и институции), че има разлика между предишните и сегашни поколения деца. Все по-често се появяват неподозирани качества (и дефицити) при новите поколения. Например рядко срещания преди това синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието започна да става работна диагноза на доста лекари, занимаващи се с тези проблеми. Различните състояния като аутизъм, емоционална неутойчивост, нарушения като легастенията, дискалкулията и други подобни дефицити в развитието на детето се поставят с лека ръка като диагнози и освен това се поставят и като “етикети”. Понякога се предписват се на по-буйните и енергични деца “тежки” медикаменти. Зачестиха и случаите на деца с логопедични и сензомоторни проблеми. Като цяло няма разбиране и информираност на родителите за извършващата се промяна в новите поколения деца и необходимостта от подготовка, за да се отговори на техните потребности.
В последно време се отчита огромна необратима промяна, която не представлява нова политическа, философска или религиозна система. Тя е преди всичко ново съзнание, нов светоглед, способен да съвмести в рамките си най-новите научни достижения, заедно със съхраненото от най-древни времена. Хората, имащи такова съзнание са най-различни по възраст, съзнание и образование. Независимо от положението си в обществото, различния житейски опит, тези хора са свързани чрез своите вътрешни открития и убеждения. Човек трябва да преодолее старите граници, инерцията и страха, за да стигне до богати възможности за избор, свобода и човешка близост може да стане по-уверен, да се чувства комфортно, като изживява проблемите не като стрес, а като предизвикателство, като шанс за промяна. Хората започват личната си промяна, започват да подлагат на анализ старите общопризнати схващания, гледат по нов начин на собственото си здраве, на работата и отношението с другите. Иля Пригожин (носител на нобеловата награда за 1977 ) казва “намираме се в много въодушевяващ момент от историята, може би повратна точка”, като има пред вид трансформациите не само във физическите науки, но и в обществото – ролята на стреса и “смущенията”, които ще ни изведат до нов по-висш ред.
Смята се, че една рационална обществена структура би могла да създаде хармония чрез система от награди и наказания, които са функции на властта. Това обикновено са политически експерименти, които рано или късно са били осуетявани (например утопиите, национал-социализма, комунизма и др.). през цялата история, всички усилия за трансформация на обществото са започвали с изменение на външната му форма и организация.
Разаличните неправителствени организации отговарят на част от тези характеристики. Най-важната им функция се състои в това, че без да се конфронтират с държавните и общинските структури, могат да работят много по-гъвкаво, като отчитат промените не само в обществото, но и в неговите членове. При НПО не се изискват някакви тежки предварителни планове и програми. Те могат да решават успешно някои от т.нар. “малки” проблеми на обществото, като действат нестандартно, тъй като обединяват усилията на различни специалисти за решаването на един проблем, докато в държавните и общински структури с образование се занимават почти винаги само специалисти в образованието, в здравеопазването и т.н. съответните специалисти.
Нашата НПО “ДЕЦАТА НА БЪДЕЩЕТО” център за креативно обучение по практическа педагогика и приложна психология си е поставила като приоритетна задача да работи за децата. Именно в тази област има огромни възможности. Ние сме насочили нашите усилия към работа с родителите и възпитателите, защото по този начин ефекта може да се мултиплицира.
“Да станеш родител е много лесно, да бъдеш такъв – изключително трудно” – не си спомням чия е тази мисъл, но е изключително вярна и актуална. Никой до сега не ние е учил как да станем добри родители. Най-често сме чували “дядо ти правеше така”, “майка ти казваше онова”, но системни знания в тази област няма. В тази насока институциите имат голям шанс да използват възможностите на НПО и което е най-радостното – вече до правят.
Какво би могло да включва Отговорното родителство?
На първо място – грижи за цялостното (физически, психическо и емоционално) здраве на децата си.
На второ – грижи за възпитанието на децата
На трето, но не и последно – да създаде условия за развитието на способностите и възможностите на новите поколения деца.
Кога родителите трябва да започнат възпитанието на децата си?
“Един млад баща отишъл при мъдрец и попитал: “ Велики мъдрецо, вчера ми се роди син. Кога да започна да го възпитавам?” “Синко, вече си закъснял 1 ден” – бил отговора.”
Ще си позволя са допълня тази мъдрост. Тези родители са закъснели най-малко 9 месеца и 1 ден!
Възпитанието на децата започва с възпитанието на родителите. В съвременното забързано общество родителите най-често нямат възможност да дарят децата си с внимание и любов. На пръв поглед изглежда, че малките деца, особено новородените се нуждаят само от 2 неща – храна и топлина. Ако погледнем от точка само на физическото оцеляване е така. Ако искаме нашето дете да стане пълноценен член на обществото, да може бързо да се адаптира в променящите се ситуации, да намери своето място в живота, то само храната не е достатъчна. Именно тук е мястото на тези НПО, които могат да дадат на родителите поне минимума познания, необходими за пълноценното развитие на децата. Когато дейностите на НПО и обществените (държавни и общински) структури се координират, то постигнатият ефект ще бъде много по-голям.
Време е да сменим парадигмата по отношение на родителството. Парадигма най-общо казано е система на мислене, схема за разбиране и обяснение на определени аспекти от действителността (от гръцки paradeigma – модел, образец). Новата парадигма включва принципи, които винаги са съществували, но същевременно допуска нещата да действат и по друг начин. С по-широката си гледна точка тя трансформира традиционното знание и новите наблюдения, като помирява явните противоречия между тях. Например: традиционното мнение, че децата трябва да бъдат поставяни в проходилки, за да се научат да вървят по-рано, в последно време се отхвърля, защото се пропускат много етапи от развитието на мозъка на детето, които се стимулират от лазенето и пълзенето. Възстановяват се някои стари традиции като спането и люлеенето в люлка, които дълго време бяха отхвърляни (децата спяха в креватчета). Доста от авторитетните среди започнаха спорове относно задължителните имунизации, като опонентите имат различни виждания за ползите и вредите от тях. Наше виждане е, че на родителите не е оставено място за мнение по този въпрос.
Въобще, по много въпроси, отнасящи се до собствените им деца, не е помислено за мнението на родителите. Например по въпросите за образованието. Напоследък много се говори за тъй наречените дистанционни методи, за интернет обучение и други. В Калифорния е възможно например родителите (при определени изисквания) сами да бъдат учители на децата си. Не се искат вижданията на родителите, също така и по отношение на учебното натоварване, за необходимостта от подробното изучаване на някои дисциплини и др. Малко се обръща внимание на обездвижването на децата, още от детската градина, за вредите от прекомерното “потапяне” в компютърния свят, за откъсването от природата и т.н.
Каква е нагласата за отговорно родителство?
От проведените проучвания на около 400 ученици от средния курс на 2 Варненски училища, стигнахме до извода, че във възрастта от 16 до 19 години липсва такава. При студентите и наскоро завършилите висшето образование има нагласа за родителство, но при тях на преден план стои професионалната реализация, създаване на условия за финансова обезпеченост и нормални битови условия за самостоятелен живот. Така у младите двойки възрастта за създаване на деца се измества към по-зрелите години (около и над 30).
Общите изводи са, че дори и да имат нагласа за отговорно родителство, то младите хора не знаят какво да правят. Тук е мястото на държавните институции да решат проблемите, свързани с отглеждането на детето в семейството, както и подкрепа на НПО, занимаващи се с техните проблеми, тъй като специализираните НПО са тези, които стоят най-близо до младите родители, работят в тясна връзка с тях и не издигат институционални прегради в общуването помежду им.